ПРИМОКРЯ̀ВА МИ несв.; примокрѐе ми, мин. св. примокря̀ ми и (диал.) примо̀кри ми, св., непрех. Става ми мокро някъде, започвам да усещам някъде по тялото мокрота, намокряне. И [чичо Рало] зацапа из калта. Единият му цървул беше скъсан и още при първите крачки примокря на крака му. И. Волен, МДС, 68. Когато го раниха .. нещо го жилна и той дори не обърна внимание. Но веднага му примокри в ръкава, ръката започна да отмалява, болката се засили. Г. Караславов, ОХ II, 4-5.